Слънчева активност

С развитието на науката и културата хората все по-задълбочена са схващали значението на Слънцето за живота. Най-напред, още в дълбока древност те напълно установили, че Слънцето със своята светлина и топлина поддържа жинота нърху Земята във всички негови прояви. Но поради оскъдните научни знания и поради ниското ниво на производителните сили, от развитието на които зависи например хората да разполагат с телескопи, те не са могли тогава да разкрият естеството на Слънцето. Вяравали са, че то представлява свръхестествено същество-бог, който по своя воля може да облагодетелства човека, но може и с палещите си лъчи да изсуши и даже да изгори обширни области. За да омилсостивят бога-Слънце,хората в древността с молитви и песни са посрещали изгрева на Клънцето, принасяли са му жертви и в него чест са издигали величествени храмове, останки от които днес могат да се висят днес например в Египет.
Всички древни народи са почитали Слънцето като един от най-главните богове. Египтяните са наричали този бог Ра, перси-Митра, финикийците-Ваал, гърците-Феб-Аполон, а нашите далечни прадеди-славяните-Яр или Ярило.
Хората в древността и не знаели коя е действителнаа причина за редуването на годишните времена. Това ги довело до вярването, че богът-Слънце се ражда, умира и възкръсва. Те са варвяли, че с настъпването на есента, когато слънчевите лъчи все по-слабо греят, богът-Слънце умира, а с настъпването на пролетта, когато растителността бързо се развива пот жиннотворните слънчеви лъчи, той възкръсва.
Появилата си по0късно хрестиянска религия отхвърлила като езически култа към Слънцето на древните народи. Всъщност обаче тя внесла ново съдържание в този култ. Наистина в основата на най-главните християнски празници е именно култът кам Слънцето. Така напрева празникът Рождество Христово е в края на месец декември, кагото Слънцето започва да се издига все по-високо над хоризонта и лъчите му все по-силно огрябват Земята. Още по-очевидна е връзсата на празника Възкресение Христово с древните вярвания ца Слънцето. Този празник е пред пролетта, когато природата, като че ли "възкръсва след "умирането й през зимата.
Науката отдавна опроверга религиозните спващания за Слънцето и доказа, че в него няма нищо свръхестествено. Във вътрешността на Слънцето, както ще видим по-нататък, стават термоядрени реакции, в резултат на тези реакции се отделя огромно количество енергия, която Слънцето излючва в пространството. Именно тази енергия, която достига Земята вдъхва живот на нашата планета.