Слънчева активност

Слънцето е единствената звезда, на която наблюдаваме видим диск. Потъмнението към края на звездните дискове оказва забележителен ефект при затъмнително-двойните звезди, когато при частично затъмнение на едната компонента от другата излъчването става от част от звездния диск, което определя формата на кривата на светимостта. Потъмнението към края на звездните дискове се отчита и при пулсиращите звезди, когато при трансформирането от наблюдаваната лъчева скорост към скорост на пулсация законът на потъмнение уравнение 13 се използува като теглови коефициент.
Функцията на потъмнение на интензитета I(q) е потвърдена от слънчевите наблюдения. Ако в уравнение 8 положим t = tsecq, тя може да се запише в следния вид

Последната формула е Лапласова трансформация на функцията на източника S(t) . Тази стандартна математична формула можем да използуваме за потъмнението към края на звездните дискове. В общия случай ние наблюдаваме само интегралнната светимост от целия звезден диск, който е интеграл от интензитета по цялата повърхност на звездата. Обаче функцията на източника на излъчване S(t) на звездата може да се различава от линейната формула, която се дава с уравнение уравнение 9. В общия случай потъмнението към края на звездния диск може да дава с експоненциален интеграл