Слънчева активност

Изменението с времето на слънчевите петна е било установено от датския астроном Горебов през седемдесетте години на XVIII век на базата на неговите наблюдения на Слънцето в периода 1761 - 1769 гг. Но авторитетните астрономи от това време оценили отрицателно тези резултати, а материалите на Горебов били унищожени по време на бомбардировките на Копенхаген през 1805 г. Временното изменение на броя на петната отново било разкрито през 1843 г. от Швабе, който днес се смята за първооткривател на слънчевата цикличност.

През 1848 г. Волф предлага Wolf специален индекс на относителния брой на петната:

R = k (10g + f),

където f е броят на петната, g - броят на групите петна, а k - коефициент, отразяващ качествата на телескопа, на атмосферата и индивидуалните особености на наблюдателя.
Благодарение на регулярните наблюдения на Слънцето това фундаментално свойство на слънчевата активност - периодичността, получава потвърждение и се създава основата за изучаване на временното изменение на петнообразователната активност на Слънцето.
Днес редът на ежемесечните стойности на Числото на Волф обхваща период от повече от 250 години. Този индекс се определя регулярно в Цюрих от 1849 г, но Волф е възстановил неговите средномесечни стойности от 1749 г., а средногодишните - от 1700 г. За епохите на минимумите и максимумите на 11-годишния цикъл има данни още от началото на XVI век. Изследването на значително по-дълги периоди се провежда по материали за явления, които по един или друг начин са свързани с петнообразователната активност - дебелина на дървесните кръгове, съдържание на радиоактивен въглерод 14С, мощност на утаечните натрупвания, хроники, в които са записани свидетелства за необикновени явления: суша, полярни сияния, ярки комети и др.
Въз основа на досегашните наблюдения могат да се обособят три групи периоди: а) периоди от порядъка на десетки и стотици години; б) периоди от 7 до 25 години; в) периоди по-малки от 6 години. Но най-безспорно е съществуването и най-добре изучен е т.нар. 11-годишният цикъл, който се проявява при всички индекси, особено при тези, свързани с честотата на петнообразуването.