Слънчева активност


Отиди на съдържание

Главно меню:


Цикъл на слънчевата активност

Слънчева активност

На базата на натрупаните редове от данни е установено, че образуването на слънчеви петна се подчинява на една доста добре изразена цикличност с период от около 11 години. Тя се изразява предимно в това, че през около 11 г. се наблюдават епохи на максимум в броя на групите слънчеви петна, които в тези периоди достигат обикновено максимална площ, а и са най-дългоживущи, за разлика от епохите на минимум, когато броят на петната е много малък, те са по-често пори или с малка площ и с по-кратко съществуване.

От хода на средногодишните числа на Волф се вижда, че височината на цикъла и неговата продължителност изпитват значителни колебания. Продължителността на цикъла, определен по епохите на максимумите се изменя между 7.3 и 17.1 г., или средно 10.9 г., а по епохите на минимумите - от 9.0 до 13,9 г., или средно 11.1 г. Интервалите от минимум до максимум - 4.5 г. и от максимум до минимум - 6.5 г. също са различни като асиметрията расте с растежа на средното число на Волф в максимума. Височината на цикъла като средномесечно число на Волф варира от 48.7 до 201.3, или средно 108.2 в максимум и от 0 до 11.2, или средно 5.1 в минимум.


Съвсем други резултати се получават за индексите, отразяващи мощността на явленията като средната продължителност на живота на групата, сумарната интензивност на зелената коронална линия, която корелира с мощността на активните комплекси, броя на протонните избухвания, броя на радиоизбухванията и др.

Кривите на тези индекси показват два ясно изразени върха, което се предполага, че се дължи на корелацията им с вековия цикъл.


При други индекси като броят на най-големите петна и броят на най-големите и ярки калциеви флокули максимумът настъпва с 1-2 години по-късно от максимума в числото на Волф.

Съществуват и индекси, които имат поведение, противоположно на това на числото на Волф, епохата на техния максимум съвпада с епохата на минимум на петната. Такива са, например, броят на полярните факли, броят на полярните протуберанси и интензивността на слабите магнитни полета в полярните шапки.
И все пак устойчивостта на 11-годишния цикъл е необикновено голяма: по наносни отлагания в Австралия, отнасящи се към геологична епоха отпреди стотици милиони години, е установено наличието на отчетлив 11-годишен цикъл в продължение на стотици милиони години.
Характерна особеност на 11 -годишния цикъл е наличието на северно-южна асиметрия, която се изразява в несиметричния ход на кривите на индекса на броя или на сумарната площ на петната в двете полукълба. Съществуват два индекса за северно-южната асиметрия на петнообразуванетo:
- индекс на Валдмайер (1957)

- индекс на Нютон и Милсон -

като С е някаква характеристика, определяна за двете полукълба съответно.
Индексите на северно-южната асиметрия показват, че процесите в двете полукълба на Слънцето не протичат синхронно.

Графиката на рис.6 представя изменението на числото на Волф от началото на телескопичните наблюдения до днес. От 1645 г до 1715 по Слънцето почти е нямало петна. Този период е наречен Маундеров минимум и по време е съвпаднал с т.н. Малък ледников период. Хрониките разказват, че тогава, в продължение на 70 години, в цяла Европа зимите са били много студени. Гренландия, която е била зелена земя, откъдето идва името и, се е покрила с ледове и местното население – викинги са се изселили.



11-годишно колебание на числото на Волф от 1700 г насам.
Циклични вариации на вековата съставяща – плътната крива.




Назад към съдържание | Назад към главно меню