Слънчева активност

Радиусът на Слънцето се определя по неговия ъглов диаметър

Масата на Слънцето се определя по третия закон на Кеплер.

Потокът от електромагнитно излъчване на Слънцето на разстояние 1a.u. се нарича слънчева константа

която се определя експериментално. Светимостта на Слънцето се определя чрез слънчевата константа

Потокът от единица площ на Слънцето е

Чрез него определяме ефективната температура на Слънцето-5785 К.


Яркостната, цветовата и ефективната температура на Слънцето се различават. Наблюденията на слънчевите петна показват, че Слънцето има околоосно въртене в посока изток-запад, което съответствува на ротация обратно на часовниковата стрелка, гледано от северния полюс на Слънцето. Слънчевият екватор се определя от равнина перпендикулярна на оста на въртене. Той сключва с еклиптиката ъгъл 7°15ў. Положението на едно петно върху диска на Слънцето се определя от неговата хелиографска ширина B, която се определя с ъгъла между равнината на слънчевия еквятор и радиус-вектора към определено петно. Хелиографската ширина е положителна в северната и отрицателна - в южната хелиосфера. Хелиографска дължина L се мери от предварително дефиниран начален меридиан, наречен меридиан на Керингтън, който преминава през пресечната точка на екватора и еклиптиката на 1.01.1854 г. в 0hUT. положението на едно петно върху Слъмцето се определя еднозначно с хелиографските координати L и B. Скоростта на околоосно въртене на Слънцето не е еднаква за различни хелиографски ширини. Тя намалява от слънчевия екватор към полюсите. Ъгловата скорост на слънчевите петна се определя с формулата

Зависимостта на ъгловата скорост от хелиографската ширина се нарича диференциално въртене на Слънцето. Синодичният период на Слънцето е 27,0 денонощия (d), който съответствува на хелиографска ширина ±8°. Тази стойност на ротационния период се използува в геофизичните статистически изследвания на слънчево-земните връзки. Периодът на обект от слънчевата фотосфера около екватора е около 25 d, а около полюса - 30 d.