Слънчева активност

Слънчевият вятър е поток от заредени частици (т.е. плазма), който се изхвърля от горните слоеве на атмосферата на звезда. Когато източникът му е звезда различна от Земното Слънце, той също бива наричан звезден вятър.

Слънчевият вятър се състои предимно от високоенергетични електрони и протони (над 1 КеВ), които са способни да преодолеят звездното гравитационно поле отчасти поради високата температура на звездната корона и по този начин да наберат висока енергия чрез процес, който е сравнително неизяснен до момента. Много явления са директно свързани със слънчевия вятър, включително: геомагнитните бури, които могат да предизвикат повреди в електропреносната мрежа, работата на спътниците, както и влияят на човешкото здраве, особено при болни хора; северните сияния; определя посоката на кометните опашки (направлението им е винаги противоположно на това на слънчевия вятър); както и формирането на далечни звезди (посредством влияние на междузвездния газ и прах).

Ранни модели на слънчевия вятър, направени през 1960-те и разчитащи само на ускорение предизвикано от термални сили показват, че те са недостатъчни и е необходим допълнителен механизъм, за да се обясни наблюдаваната скорост на слънчевия вятър. Към дадения момент няма точно научно обяснение какъв е той, но най-вероятно е свързан с магнитните полета съществуващи в слънчевата атмосфера.