Слънчева активност

МИНИМУМ НА МАУНДЕР

Минимум на Маундер е името с което назоваваме периода, от 1645 до 1715 година, когато слънчевите петна станали изключително рядко явление, както са забелязали наблюдателите по това време. Концепцията била отбелязана от Джон А. Еди, който публикувал статия през 1976г., в която този период бил означен като "Минимума на Маундер". Други астрономи преди Еди също кръстили този период на слънчевия астроном Едуард Маундер (1851-1928), който изследвал промяната на броя на слънчевите петна в определен период от време. Периода, който той изучил включвал втората половина на 17 век. Едуард Маундер публикувал две статии пред 1890 и 1894 г., като цитирал по-ранни статии на Густав Шпьорер.
Както минимумите на Далтън и Шпьорер, минимума на Маундер съвпаднал с период на занижени глобални температури. През 30-годишния период на Минимума на Маундер астрономите имали шанса да наблюдават само около 50 слънчеви петна, като за сравнение в наше време наблюдаваме по 40,000-50,000 петна.

През Минимума на Маундер броя на слънчевите петна през годините бил изключително нисък, това не се дължало на липсата на наблюдения. Напротив, през 17 век Джовани Фредерико Касини провел множество системни наблюдения на слънцето от парижката обсерватория, благодарение на астрономите Жан Пикард и Филипе де Ла Хире. Йоханес Хевелиус също извършвал свои собствени наблюдения. Общия брой на слънчевите петна, но не и техните числа на Волф, през различните години е следния:

ПЕПЕРУДА НА МАУНДЕР

През целия слънчев цикъл ширините, в които се появяват слънчевите петна се променят по доста интересен начин. Слънчевите петна обикновено се намират в екваториалния пояс на слънцето между -35 градуса южна и +35 градуса северна ширина. В началото на всеки слънчев цикъл слънчевите петна се формират на по-гореми ширини, но когато цикъла достига своя максимум, което се определя по броя на слънчеви петна, те се изтеглят към екватора. Близко до минимума те са много близко до екватора и в началото на нов цикъл отново започват да се формират по големите ширини. Точно това явление създава пеперудо-образната форма в диаграмата, която Едуард Маундер първи създава през 1904 г. Защо това е така остава непонятно дори и на модерните учени, разбирането на това явление ще доведе до обогатяване на знанията ни за вътрешните магнитни полета на Слънцето.

Пеперуда на Маундер. Вдясно са обозначени ширините, а долу годините.